Яньовден в Странджа





Еньовден е един от най-големите празници в Странджа.Вярвало се, че тогава слънцето се завъртало към земята. Рано сутринта хората гледали как то изгрява и по сянката си гадаели за здраве. В навечерието на деня или сутринта преди изгрев се берели билки. Смятало се, че те имат голяма лечебна сила. Вечерта срещу празника тронките и загорците гадаели за здраве по стръкче бъз, оставено на покрива.

Сутринта преди изгрев се къпели в реката или в морето за здраве, а в с.Стоилово и с. Бръшлян къпели и добитъка. Рупците връзвали желавика и троскот на кръста си и се търкаляли по росата, да не ги боли кръста. В с. Звездец вечерта момите се събирали по махали в някой двор. Запалвали огън и наливали мълчашна вода. Яневото буле, подбулено с червена престилка , пускало китките, които момите носели за цялото семейство. После сваляло престилката и с нея покривало харкумата, която оставяли под дюля. Заигравали на търкало хоро около огъня.

Съществен обичай бил Яньовата буля (Янева буля, Йенева буля). Яньова буля ставало момиченце с живи родители. Обличали го с булчински дрехи и го забулвали с две червени кърпи, върху които слагали венец от цветя и накити. Момата, която изнасяла Яньовчето, трябвало да е първородна и целокупна ( с живи родители). Извеждали булята преди изгрев слънце, за да стане „голям икина“. През цялото време тя шетала с ръцете си ( кръстосвала ги последователно една върху друга). Яньовчето не трябвало да стъпва на земята. Групата обикаляла три пъти черквата, после кладенеца или чешмата, като през цялото време се пеело. Участниците спирали под всяко дърво или кръстопът, където се играело яньовско хоро. После обхождали летните кошари , като пеели песен за стопанина. Като стигнели до река, две моми минавали на отсрещния бряг и питали булята: „ Сита ли си?“, а детето завъртало глава в знак на съгласие или момата, която го носела, казвала: „ Сита, сита“, а двете моми отвръщали: „Да е сита годината“.

Групата се връщала в селото оттам, откъдето била излязла. По махалите жените поставяли набраните билки, които момата с булята тъпчела, за да станат по-лековити. На мегдана се правело хоро, като Енщовата буля слагала билките в скута на бременна жена, за да е пълна годината. Жената откривала лицето на булята и й давала да яде череши . При залез слънце честитата мома вземала калайдисан котел и донасяла мълчана вода, в която слагали китки за всеки член от семейството. Котела оставяли под звездите или покривали с червена престилка под дюля, ябълка, круша. В с. Стоилово закачали котела на дървото, че да гледа слънцето. Ваденето на китките ставало рано сутрин или след свършване на обичая Яньова буля. Енята с превързани очи сядала до котела, с лице към пладне, а четири моми отпявали песните, докато тя бъркала. Основните гадания били женитбени и за здраве.

Тогава се счита, че билките имат най-силен ефект и най-голяма сила в ранната сутрин именно на този ден.

По този повод на 24 юни /сряда/ дирекцията на Природен парк „Странджа“ организира поход по интерпретативен маршрут „Билките на Странджа планина“. Изходната точка е в центъра на село Бръшлян.

Не пропускайте да вземете с Вас "изоставени" предмети, които замърсяват горите и водите! :). Ако не успеете снимайте и пратете за да организираме еко-акция и да почистим!



ФАЙЛОВЕ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ:


/2020-06-24/

календар на събитията

Документи